Умение за емоционална интелигентност

Показвайте чувствата си за развиване на емоционална интелигентност

Родителят винаги е пример за подражание за детето. Когато детето наблюдава възрастен, то започва да разбира как да се справя със собствените си чувства и изгражда емоционална интелигентност. Те трябва да виждат възрастния не само радостен и щастлив, но и уморен, разстроен, понякога ядосан – с други думи, да бъде естествен.
Затова е важно родителите да не се страхуват да бъдат „истински“. За да може детето да приеме себе си с всичките му слабости и особености.

Като показвате чувствата си, вие давате на детето пример за здравословен начин на изразяване и подпомагате развитието на неговата емоционална интелигентност. Това е основа за умението да приема пълната гама от емоции и да ги изразява по приемлив и разбираем начин.

Озвучавайте емоциите си

Озвучавайте своите емоции така, както озвучавате емоциите на своето дете:

„Толкова се гордея с това, което правя добре.“
„Щастлив съм, когато си щастлив.“
„В момента съм много ядосан, защото разлях боя по килима.“
„Ядосвам се, когато хората не ме слушат.“

Този подход помага на детето да осъзнае, че чувствата са естествени и че начинът, по който ги изразяваме, е ключов за изграждането на здрава емоционална интелигентност.

Насърчавайте детето да анализира състоянието си чрез емоционална интелигентност

Докато детето ви развива речта и умението си да участва в диалог, можете да го стимулирате да изразява емоции чрез алтернативни въпроси:

„Щастлив ли си или тъжен?“
„Интересуваш се или ти е скучно?“

За привидно прост отговор „Да“ или „Не“, детето полага усилия – слуша себе си, разпознава емоциите си и анализира как ги изразява. Този процес е пряко свързан с развитието на неговата емоционална интелигентност.

Разпознаване на емоционалните нюанси

След като се справи с противоположни емоции, детето може да премине към по-фини варианти: да уточни дали е обидено или ядосано, щастливо или възхитено, тъжно или разочаровано.

С времето и с помощта на родителя детето се научава да разпознава и назовава различните емоционални нюанси. Така то вече може уверено да отговори на въпроса: „Какво чувстваш?“. Това е ясен знак, че процесът на изграждане на емоционална интелигентност върви успешно.