Трайчо Трайков: Трябва нов фундамент на пленената държава

14 март 2017 • Идеи Споделете в Facebook 319

Трайчо Трайков е роден през 1970 г. в София. Магистър по международни икономически отношения в УНСС, със специализации по финансов анализ и мениджмънт в Австрия и Германия. Работил е за международни компании в енергийния сектор, стратегическото и финансовото консултиране, сред които германската Roland Berger и австрийската EVN.

В периода 2009 – 2012 г. е министър на икономиката, енергетиката и туризма в първия кабинет на Бойко Борисов. През 2013 г. става част от Гражданския съвет на Реформаторския блок, а през октомври 2015 г. оглави кандидатската листа за общински съветници на блока. Общински съветник в Столичния общински съвет. Кандидат за президент на Реформаторския блок. Владее английски, немски, руски и румънски език.

Той е кандидат за депутат на „Нова република“, водач на листата на „Нова република“ в 23 избирателен район в София.

Г-н Трайков, на какво се дължи това разделение в десницата – на идеологически или тактически различия, на междуличностни проблеми?

– Аз бях един от тези, които най-много желаеха единодействие, тъй като по време на кандидатпрезидентската си кампания работих чудесно и с хора от структурите на партиите, и с граждански организации, борещи се за съдебна реформа. Затова от „Нова република“ предложихме дясно обединение, при условие че няколко души, показали липса на възможност за независима воля при отстояване на принципни позиции, не бъдат част от листите. За да се обединим, трябва да се определим, а тези няколко души в Реформаторския блок предпочетоха да си партнират с остатъците на Бареков например. Знам, че доста хора от партии като СДС, БЗНС и ДБГ сега се чудят какво правят заедно с тях.

Към „Да, България“ предложението ни беше безрезервно, без никакви предварителни условия, но хората, които взимат решенията там, го отклониха.

В началото, преди създаването на „Да, България“, бяхте заедно. Какво ви раздели и кое е общото между вас?

– В „Нова Република“ сме почти всички депутати, единствената партия и единственият десен кандидат-президент, които подкрепиха Христо Иванов в борбата му за съдебна реформа, така че общото е много, а и идеята винаги е била да сме заедно. Имаме сходни виждания и за опазването на околната среда, за КТБ, макар че ние предлагаме радикални мерки за връщане на откраднатите пари, а не просто разследване, както и за електронното гласуване, където ние прокарахме в Народното събрание изготвения с участието на граждански организации законопроект. Като цяло обаче в „Нова Република“ сякаш сме по-категорични и по-малко предпазливи в заемането на позиции по теми като грабежа АЕЦ „Белене“, картела на пазара за горива, машинно гласуване, геополитически предизвикателства и български патриотизъм. Освен това в „Нова република“ сме горди да се определим като дясна партия и имаме ясна оценка за престъпленията на тоталитарния комунистически режим.

Избирателите ви са едни и същи. Ако и двете формации не влязат в парламента, какво ще им обясните?

– Както казах, решението за явяване поотделно не беше наше и се обръщам към симпатизантите ни, разочаровани от неосъществената коалиция, все пак да ни подкрепят. Сега обаче имаме по-важни задачи от измислянето на обяснения. Преди всичко трябва да успеем да пробием информационната блокада и да покажем, че хората имат избор в лицето на „Нова република“ и в нея са най-ефективните парламентаристи Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев, Радан Кънев и ДСБ, Трайчо Трайков, Дани Каназирева и „Съюз за Пловдив“, Иван Иванов от Гражданския съвет, „Българска демократична общност“, сдружение „Обединени реформатори“ и много други прекрасни хора. Стартирахме късно, тъй като изчаквахме общи действия с „Да, България“, и сега наваксваме бързо.

Как избрахте името „Нова република“ и защо се нарича „надпартийно обединение“?

– Надпартийно е, защото освен партии обединява граждански организации и отделни личности. „Нова република“ – защото трябва да изградим нов фундамент на пленената си държава, за да може тя да служи на гражданите. Имаме проблем с основата – качеството на изработване на правилата и ефективността на тяхното прилагане. Щом е възможно години наред да ни грабят картели, да бъдат съсипвани банки, да бъдат крадени бизнеси, обществените поръчки да са нагласени, а чужди служби да влияят на икономиката и политиката. Въпреки това има хора, които се борят за личното си щастие, има компании, които успяват да правят успешен бизнес. Ако държавата може да гарантира ред и равенство пред закона, е съвсем реално да постигаме двоен икономическия ръст.

Не се ли впускате във всеобщия популизъм с обещанието за 50% ръст на доходите до края на мандата?

– Не, защото това е следствие от ефекта, до който ще доведат мерките в нашата икономическа програма. Десните политици обикновено смятат, че приличното поведение е да представиш анализ, а заключенията да оставиш на избирателите, защото те са достатъчно умни и интелигентни. Популистите – обратно, повтарят атрактивни числа, но не казват откъде ги взимат. Ние решихме да обясним как ще насърчим растежа и ще спрем кражбите, но и какви доходи ще бъдат възможни в резултат на това.

Сега ли е моментът да се кандидатства в еврозоната?

– Да, предимствата са категорично повече от рисковете или недостатъците. Това са не само по-ниските лихви по кредити, не само повишена стабилност на финансовата система, но преди всичко интегриране в ядрото на евросъюза, където се взимат най-важните решения. Докато Обединеното кралство беше част от бъдещето на ЕС, имаше повече баланс между страните във и извън еврозоната, но вече рискът за България от оставане в периферията е съвсем неприемлив.

Какво мислите за лансираните от Жан-Клод Юнкер пет варианта за бъдещето на ЕС?

– Българският интерес е да не се отстъпва от постигнатите вече свободи и нива на интеграция и това трябва да бъде заявено от правителството и политическите партии ясно и категорично. Разбира се, ефективното членство зависи от способностите и капацитета да формираш и отстояваш позиции, а не съюзниците ни, които трябва да бъдат убеждавани в нашите аргументи, да бъдат възприемани като началници. Това дава оръжие в ръцете на изолационистите и антиевропейците. Лично съм участвал във взимането на решения в Европейския съвет и знам как могат да бъдат защитавани нашите интереси. Трябват обаче активност и тематични коалиции.

Например преди време комисарят по конкуренцията Вестагер взе решение за увеличаване на капацитета на газопровода, който свързва „Северен поток“ с Чехия. Това е в интерес на някои германски енергийни компании и на „Газпром“, но не е в интерес на Източна и особено на Югоизточна Европа. Полският енергиен регулатор взе решение, което принуди европейските акционери да се изтеглят от проекта „Северен поток 2“. Докато правителството на Борисов се сниши, когато девет европейски страни се обърнаха по темата към еврокомисията, и не се присъедини, за да не дразни Путин. С такива приоритети може да се окаже, че когато на нас ни трябва подкрепа, трудно ще намерим съюзници. Като сега с приказките на Тереза Мей и други британски политици за ограничаването на правата на българи и румънци.

Това беше основно оръжие и за Брекзит…

– Между другото точно партии с такъв вид антибългарско говорене в Западна Европа се оказват най-добрите приятели на българските националисти, за които явно важни са не правата на българите, а подкопаването на обединена Европа.

Иван Костов препоръча да се излезе от валутния борд. Какво е вашето мнение?

– Според мен валутният борд в България трябва да остане до присъединяването ни към еврозоната. Но е необходимо в най-кратък срок да се предприемат стъпки за влизането на България в ERM 2.

В последната част на предизборната програма на „Нова република“ изключително много се залага на патриотизма. Не се ли опитвате по този начин да яхнете вълната, която беше създадена от патриотите и БСП?

– Какви патриоти могат да бъдат БСП и издънките им, с чието съдействие беше обезбългарена Вардарска Македония, опитаха се да направят същото и с Пиринска Македония и накрая директно се напънаха да се присъединят към Съветския съюз? Традиционният български възрожденски патриотизъм е чужд на фили и фоби. Той е проевропейски, хуманен и демократичен, издига в култ образованието, националното достойнство и свободата. Ние сме съставна част от европейската цивилизация, не сме бедни роднини, не сме закъснели гости. И този национален дух ни е нужен днес, защото това е лекарството срещу подмяната на историята и на традиционните ценности. Ние разглеждаме българската нация като триединство на българите в родината, традиционните общности зад граница и новите емигранти.

Правата на българите в чужбина трябва да са приоритет на дипломацията ни, особено на балканската. В ерата на евтините комуникации и лесното пътуване нашите сънародници трябва да имат инструменти за участие във взимането на важните за България решения и затова направихме толкова за възможността да се гласува електронно.

Интервю на Георги Ангелов в „Дневник“ 

свързани статииТрайчо Трайков: Трябва нов фундамент на пленената държава