Трайчо Трайков пред Actualno.com: По 2-3 млрд. годишно от обществените поръчки отиват по частни джобове

23 март 2017 • Блог Споделете в Facebook 357

Възможни ли са 700 000 нови работни места и 7% ръст на икономиката, откъде трябва да започне съдебната реформа, какво трябва да е увеличението на учителските заплати и на коя скорост ще догоним Европа? По тези и други теми Actualno.com разговаря в специално интервю с водача на листата в 23 МИР София и Благоевград на надпартийното обединение „Нова Република“ – Трайчо Трайков.

Първият ми въпрос е за четирите 7-ци във Вашата икономическа програма: 7% ръст, 770 евро средна работна заплата и 700 000 нови работни места. Как ще стане това?

Имаме две групи теми: едната е свързана с мерки за насърчаване на икономическата активност, а друга – с прекратяване на кражбите. Двете кумулативно ще доведат до 6-7% ръст и това дори би могло да се окаже консервативно. По отношение на насърчаването на икономическата активност ние имаме две предложения с хоризонтално въздействие. Първото е универсално приложение на принципа на мълчаливото съгласие. Когато бях министър, то беше въведено частично, но сега искаме да разширим действието му при всички случаи, в които администрацията трябва да се произнася и да дава разрешения на исканията на гражданите и на фирмите. Това, освен че ще отпуши административните процедури, ще доведе и до намаляване на администрацията по един ефективен начин, а не с квоти от по 10-15% по ведомствата, които след това се наваксват и надминават. Така просто администрацията наистина ще трябва да върши работа, за да се вмества в законовите срокове.

Второто ни предложение е бизнес проекти да се осъществяват само с декларация, че са изпълнени всички законови изисквания и може да започне да се работи. След това държава има право да провери и ако нещо не е както трябва – да санкционира. Но започването на икономическата дейност да не е свързано с предварително набавяне на купища документи. Това го наричаме „премахване на данък рекет“. Подходът ни е насочен към това всички изисквания да са по силите на малкия и средния бизнес, защото ако те могат, тогава и големите ще могат. Големите компании могат да си позволят по принцип много повече ресурси за обслужването на работата си с държавата, докато за малките това не е така. Да назначиш един счетоводител или един юрист понякога може да бъде голям разход за малките фирми.

И в такъв смисъл постижимо ли е според Вас изсветляването на сивия сектор в икономиката за един четиригодишен мандат?

Изсветляването ще бъде насърчено от мерките, за които ви говоря досега. Но да продължа и с тези, насочени към прекратяването на кражбите.

 

На първо място това са обществените поръчки, където по изчисления, не само наши, но и на независими анализатори, годишно по 2-3 млрд. отиват по частни джобове за смазване на машината. Това са колосални суми и начинът да се справим с тях е електронизация на процеса, като няма пряк контакт между възложителя и изпълнителя и няма възможност за влияние от местните и централните власти.

 

Втората важна стъпка е по отношение на парите, които не стигат в джобовете на гражданите или в бюджета​ през картелните споразумения. Основно говорим за това на горивата, защото то е с най-широко въздействие. Горивата влизат в ценообразуването на всичко. Но това далеч не е единствения​т​ картел. Годишно българските граждани и   бизнес​ът​ надплащат между милиард, милиард и половина заради завишените цени на горивата. Или цените трябва да са по-ниски и тогава парите ще останат в джоба на хората, а това директно ще доведе до увеличен икономически ръст през друго потребление, или ако оставим същите цени на дребно, каквито са в момента, държавата би могла да взима много по-голям акциз​ и то не от джобовете на хората, а от картелната надценка. ​

В момента България прилага най-ниския акциз, а цените са на средноевропейски нива. Фактически, вместо държавата да взима акциза, както го правят Австрия или Германия, го взимат производителите и търговците.

Третата голяма сума е свързана с ДДС измамите. Нашите мерки за намаляване на ДДС от 20 на 9% за качествените храни, книгите и лекарствата ще имат и този ефект с изсветляване на обороти и ще остава в същото време повече разполагаем доход в хората, който пак да отиде за друго потребление. А и това са основно български стоки, чиито продажби ще се увеличат.

Фактът, че е възможно да се крадат бизнеси по схемата „Белведере“, спира много мощно инвестиционния процес. Това беше най-известният случай, защото френският посланик се намеси енергично, за да защити интереса на френския инвеститор. В случая с български фирми – те нямат късмета на тяхна страна да е някой посланик. В тази роля трябва да е правителството, но то няма желание да я върши, както видяхме в случая с КТБ.

И като говорим за горивата, справедливи ли са според Вас цените, на които ние получаваме газа от „Газпром“?

Те не са и ние отдавна го знаем и затова Източна Европа е двигател на европейския енергиен съюз. Сега обаче освен нашите твърдения, това го констатира и Европейската комисия в резултат на няколко годишно разследване на непазарните практики от страна на „Газпром“ в района. И сега Комисията изпрати констатациите си на „Газпром“, а преди няколко дни те изпратиха своите предложения на това как да отговорят на претенциите към тях, тъй като вариантите са или да им бъде наложена глоба, или те да променят практиките си, или комбинация от двете. В момента тече един седемседмичен срок, в който всяка от засегнатите страни трябва да каже мнението си по предложенията на „Газпром“. Това е критично важно в момента. Това е с изключително икономическо значение за България и би трябвало да е икономически въпрос номер едно на всички предизборни дискусии.

Защо тогава държавата в лицето на служебното правителство не говори на тази тема?

Ами ето затова днес (вчера, 20.03.2017 г. – бел.ред.) изпращаме на президента Румен Радев писмо с искане за свикване на Консултативен съвет за национална сигурност, който да контролира и да задвижи процеса по изготвяне на българска позиция. Ние досега сме надплащали около 40% над цените за Германия например – ако бъде постигната единна цена за целия съюз, тогава цената за нас може да бъде с 40 или дори с 50% по-ниска. Освен това ние искаме парите, които сме надплатили досега, поради тези непазарни практики на „Газпром“, да бъдат като допълнителна отстъпка към новите цени. Ето това е истинският двигател на растежа – и като енергиен източник газът, и като суровина за индустрията.

В тази предизборна кампания като че ли образованието се прокрадна като основен приоритет на политическите партии. Каква визия предлага за развитието на този сектор „Нова Република“?

Аз смятам, че дори сме закъснели с това, но хубавото е, че след нас и ГЕРБ, и БСП вече вкараха образованието като свой приоритет. Според мен е чудесно, ако всички смятат, че то е важно.

Защо чак сега?

Миналото е минало и не можем да го променим, но отсега-нататък не трябва да има никакво отлагане. Просто никога досега това не е било смятано за атрактивна тема. Но инвестициите в образование са отговор на целия комплекс от кризи, който ни застрашава: неграмотност и опростачване, липса на квалифицирани кадри за икономиката, демографската криза, образованието също е свързано с това, защото, когато бъде затворено училището в едно населено място, то умира. Това е моделът, ясно е, че става така. И затова в крайна сметка винаги става дума за пари и в нашите разчети учителските заплати трябва да бъдат увеличени с 20% още в първата година, веднага след изборите и да бъдат удвоени до края на мандата, което не мисля, че е прекалено, мисля, че е съвсем умерено предложение.

Имаме ли пари в бюджета за това?

Да, имаме. 20% от увеличението на заплатите са 180 млн. лв. Това са само 10% от това, което надплащаме към картела на горивата. Увеличението обаче трябва да е съчетано със системата за обучение на учители.

Разговарях с еврокомисаря от Финландия – страната с най-добро начално и средно образование – и той ми каза направете педагогическите специалности най-желани, с най-добрите преподаватели, в най-луксозните университетски кампуси, да бъде това най-престижната специалност. Освен че се смъкваме във всички класации за качество на образованието, ние имаме съвсем истинска криза за кадри. Аз си спомням, че преди години, когато бях млад инвестиционен консултант, всички презентации започваха с това, че България има голямо количество висококвалифицирана работна ръка. Това отдавна не е вярно. Ние не само че нямаме висококвалифицирана, но и нямаме нискоквалифицирана работна ръка. Така че университетското образование и професионалното образование, заедно със средното образование – това ще е новото сърце на нацията.

Всички говорят за съдебна реформа, ала Европа все ни дърпа ушите, че не се справяме добре. От къде трябва да започне реформирането на съдебната система според Вас, за да усети тази промяна обикновеният човек?

Моето мнение, че трябва да се започне от фундамента на системата за правосъдие: това е как хората, които работят в системата, да изпълняват задълженията си честно и принципно, уверени и спокойни, че усилията им ще бъдат оценени, а не наказани.

Като проследим причинно-следствените връзки, стигаме до Висшия съдебен съвет и това как се назначават хората в него и какви решения взимат. Беше направена, вярно, първа стъпка с разделянето му на две колегии, но тя сама по себе си не решава нищо освен ако не е съчетана със следващата стъпка, която е реформа на прокуратурата и с квотите в съставянето на колегиите, така че професионалните общности да имат правото да вземат решенията там. Случаите, в които се вижда, че правосъдието не работи, защото хората вътре са мотивирани по извратени механизми – това е истинският проблем.

И от нашите проблеми да минем към външните, които обаче ни засягат. На 1 март председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи Бялата книга за развитието на Европейския съюз. Според Вас можем ли да догоним със сегашната скорост, с която караме, Европа?

Първо да кажем за нашите читатели, че то се казва „Бяла книга“, но реално не е книга, а са трийсетина страници, които всеки трябва да прочете, ако има отношение към темата. Това мисля, че сме всички.

Представят се пет варианта, започвайки от най-нежелания и според нас и според самия Юнкер, който на практика е свързан с изтриването на всичко постигнато и свеждането на Европейския съюз до един общ пазар, което за мен е крайно неприемливо.

Най-големият интерес на България е в петия вариант, който означава интеграция без разлика в нивото на интеграция. Това е така, защото, за съжаление, се оказа, че България не е в състояние да върви със същото темпо дори в случаите, където са задължителни общите политики като например Шенген и Еврозоната.

Иначе засиленото сътрудничество в различни области не е лошо, налага се понякога да има такова и самата България участва в няколко такива засилени сътрудничества. Проблем ще бъде, ако под тази форма на засилени сътрудничества, някои страни загубят правото и възможността да участват в такива. Тогава реално ще се получи Европа на различни скорости. Затова смятам, че засилените сътрудничества сами по себе си не са лоши, но за нас най-добрият вариант е за общо и единно развитие в интеграцията.

Ще се окажем в една доста неизгодна позиция, ако Турция наруши споразумението си с Европейския съюз и пусне мигрантите. Какво мислите?

Между другото една от сферите, в които имаме засилено сътрудничество, е опазването на външните граници.

Можем ли да си опазим външната граница?

Ако използваме ресурсите на всичките си съюзници – да! Разбира се, това е абсолютен приоритет и абсолютните приоритети могат да бъдат защитавани с много силни ресурси от Европейския съюз. Спомняте си с гръцката криза, където постоянно се повтаряше как Гърция е незначителна икономика за мащаба на Еврозоната – само 2% от БВП. Въпреки това за справянето с гръцката криза се оказа, че е възможно да бъдат намерени стотици милиарди евро. Ако опазването на една граница изисква всички възможни ресурси, дори само част от тази сума ще е достатъчна.

Интервю на Румен Скрински

Източник: Actualno.com

свързани статииТрайчо Трайков в bTV: Занимавате ни с глупости, а ние осъдихме картела