ПРОГРАМА ЗА СПОРТ

10 март 2017 • Политики Споделете в Facebook 29

СПОРТЪТ Е ИНВЕСТИЦИЯ В БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Спортът е най-голямото обществено движение в Европа, изключително явление, универсално средство за възпитание и здравословен начин на живот,  един от белезите за национална идентичност в глобализиращия се свят.

Спортът е мощен интегриращ фактор, който възпитава толерантност и приемане на различията между хората от ранна детска възраст.

В основата на спорта са положени идеите за равенство, справедливост и солидарност – ценности, в които ние, десните хора от „Нова Република“, вярваме и отстояваме.

Нова Република приема физическото възпитание и спорта за национален приоритет. Заедно с науката, образованието и културата те са най-сериозната инвестиция в бъдещето на България.

Състояние на Националната система на физическото възпитание и спорта

Финансовото осигуряване на елитния спорт е в дисбаланс със спорта за всички. За елитен спорт през последните четири години планираното държавно финансиране е 3,5 пъти по-високо от това за спорта за всички.

Нивото на физическата дееспособност на децата и учениците, в сравнение техните връстници от предишните поколения, е рязко занижено. Само 4% от българите са членове на спортни клубове, 3% посещават клубове за фитнес и здраве и 3% – други видове клубове.
Силно раздробени са спортните клубове, които са базови структури на националния спорт. От 5 046 спортни клуба, регистрирани в  ММС, над 90% имат в състава си от един до трима специалисти.

В системата на спорта работят много хора без квалификация. Спортно-педагогическите кадри (инструктори, помощник-треньори, треньори, ст. треньори и главни треньори), регистрирани в ММС, наброяват 3 872 души. От тях около 1 000 души са със средно образование, а голяма част от треньорите (висшисти и среднисти) са без треньорска квалификация, дори и без друга спортна квалификация.

Голяма част от клубовете не предоставят качествени спортни услуги. Те трудно могат да поемат по-сериозни задачи по подготовката и развитието на спортистите, поддръжката и модернизирането на спортните бази и съоръжения.

Преобладаващата част от спортно-педагогическите кадри са в трудна позиция. Те са едновременно и треньори и организатори, отговарят за набавяне на финансови средства и за поддръжка на спортната база, както и за провеждането на спортни състезания.

На държавно ниво не е разработен статут на треньора и статут на спортния мениджър. Ниското заплащане на спортните кадри, липсата на квалификационни нива и нормативни документи, гарантиращи социална сигурност в тази професия, принуди много квалифицирани треньори да напуснат страната или да сменят професиите си.

Научните изследвания и научното обезпечаване на подготовката и възстановяването на спортистите са концентрирани върху малък брой елитни спортисти. Не е разработена национална програма за научно осигуряване на спорта.

Липсват органи, които ефективно прилагат на регионално ниво държавната политика в системата на спорта, поради което е нарушена координацията на спортната дейност между общините, училищата и спортните организации в регионите.

Местната власт няма последователна политика към спорта. Тя се определя само от волята на кметовете и много често е насочена към спечелването на изборите за следващ мандат. Общините отделят за спорт за всички от 1 до 3 лв на жител годишно, а минималните диференцирани средства, предоставяни от държавата за физическо възпитание и спорт на децата, учениците и студентите не са променени от 2006 г.

Повечето общини не назначават на работа утвърдени спортни специалисти, нямат програми за спорт, като част от регионални програми за развитие на спорта, нито прилагат утвърдената европейска практика с функциониращи съвети, които действат като консултиращи и контролиращи органи за спорта.

Силно са подценени ученическия и университетския спорт. Изчезнаха ученическите спортни школи към общините, а в университетите, където учат, живеят и спортуват над 200 000 студенти спортът се развива единствено на основата на ентусиазма на отделни преподаватели, без възможности за развитие на високо спортно майсторство.

Спортната база в повечето учебни заведения е амортизирана и като качество не отговаря на европейските стандарти и изискванията на младите хора. Липсата на адаптирана спортна база и недостатъчния брой специалисти съществено затрудняват и развитието на спорта за хора с увреждания.

Не е разработена и утвърдена Национална инвестиционна програма за спортно строителство, която отчита реално нуждите и перспективите за развитие на физическото възпитание и спорта в общините, училищата и висшите училища.

Рязко се увеличава броя на спортните федерации чрез създаване на спортни клубове с фиктивна дейност, с единствена цел да се усвояват държавни средства. Около 10% от спортните клубове са регистрирани в Националния регистър на ММС повече от един път.
Редица министерства, които имат пряко отношение и отговорности към развитието на физическото възпитание и спорта (МОН, МЗ, МТ, МТСП, МО, МВР, МРРБ) не подпомагат ефективно работата на Министерството на младежта и спорта, което на практика е оставено само да работи за постигането на национални цели и задачи в условията на ограничен бюджет.

Доброволческата дейност в спорта не е регламентирана, което лишава елитния спорт и спорта за всички от непряка финансова подкрепа, която в страните от ЕС се оценява на милиарди евро годишно.

Липсват реални икономически стимули за бизнеса за финансова подкрепа на спорта.
Сериозни са проблемите в стопанисването и управлението на спортните обекти. Мит e, че спортните клубове и федерации могат да стопанисват и управляват самостоятелно спортни обекти. Практиката във всички страни доказва, че това е възможно само за отделни специфични спортни обекти и съоръжения, но не и за многофункционалните, а в България над 90% са от този тип. Много малко от спортните организации са печеливши търговски дружества.

Анализът на изпълнението на целите и приоритетите на Националната програма „България 2020“ в областта на развитието на физическата култура и спорта за периода от началото на 2013 г. досега показва, че в този период не е отчетен напредък в изпълнение на заложените мерки и цели. Това означава, че в практически план системата на физическото възпитание и спорта в България не работи ефективно.

Ние, от Националното дясно обединение „Нова Република“, сме категорични: системата се нуждае от сериозни реформи и физическото възпитание и спортът са национален приоритет! Заедно с науката, образованието и културата те са най-сериозната инвестиция в бъдещето на България. Затова е необходимо:

I. Обявяване на физическото възпитание и спорта за приоритет в националната политика и приемане на нов Закон за физическото възпитание и спорта с конкретни и задължаващи, а не пожелателни текстове, в който на преден план са изведени ученическия и университетския спорт.

  • Oпределяне за приоритетни на 10-12 спорта с особена социална значимост. В дългосрочен план към тези спортове ще се насочат сериозни усилия с акцент в спортна инфраструктура, кадрово осигуряване, детско-юношески школи, ученически и масов спорт;
  • Приемане на Национална програма  за изграждане и реконструкция на спортни обекти и съоръжения и преобразяване на спортната база  във всички български училища. Наличието на съвременна спортна база ще бъде задължителен елемент от акредитацията на всеки университет;
  • Създаване на Национален фонд, чрез който на принципа на съфинансиране се оказва подкрепа на:
  • общините, при доказана необходимост и проектна готовност за строителство и реконструкция на спортни обекти;
  • спортните клубове при ремонта и възстановяването на спортната база.
  • Създаване на областни съвети за спорт, като органи за провеждане на държавната политика, които работят съвместно с общините, спортните организации, висшите училища и други държавни структури.
  • Лицензиране на спортните федерации в три категории, с повишени изисквания към тези от тях, които получават финансиране от държавата.
  • Разработване на Национална програма за популяризиране на спорта за здраве и жизненост. МЗ, МОН, МТСП, МО и МВР ще бъдат задължени заедно с Министерството на младежта и спорта да разработят целеви програми в отделните подсистеми на   спорта – спорт за всички и социален туризъм, ученически и университетски спорт, спорт за хора с увреждания, армейски и полицейски спорт.

II. Поставяне на общините в центъра на Националната система на физическото възпитание и спорта и социалния туризъм

  • Общините ще бъдат задължени да приемат, като неразделна част от общинския бюджет, финансово осигурени програми за подпомагане и развитие на спорта, физическата активност, физическото възпитание и спортно – туристическата дейност на местно ниво;
  • Спортните бази ще се прехвърлят на общините, с изключение на тези с национално значение. Общините ще се грижат за спортната база чрез общинско звено, заедно с клубовете, които ги ползват. Всяка община ще бъде задължена да разработи публичен регистър на спортните бази и съоръжения и правилник за тяхното ползване;
  • Държавата ще възложи на общините като делегирана дейност да възстановят детско-юношеските спортни школи с щатни треньори и специалисти и в зависимост от броя на населението да назначат служители, които организират и координират развитието на спорта за всички групи от населението.
  • Предоставянето на спортните обекти и съоръжения за дългосрочно ползване, концесия или под наем, както и на терени за спортно строителство ще става с предимство за асоциациите от спортни клубове, при силно облекчени условия, с ясно разписани правила и конкретна инвестиционна програма.
  • За всички спортни клубове, обединени в общинската система на спорта, ползването на общинската спортна база трябва да е безвъзмездно.

III. Коренна промяна в начина финансиране на физическото възпитание и спорта от страна на държавата, общините и българския бизнес.

  • Въвеждане на данъчни облекчения за фирмите, които подпомагат развитието на спорта;
  • Българският спорт не трябва да разчита само на финансиране от постъпленията от Спортния тотализатор. Задължително ще се въведат отчисления от всички видове хазарт и националните лотарии за финансиране на спортното строителство, за проекти за спортна дейност и борба с хазартната зависимост сред учениците и младежите, която добива епидемични размери;
  • Рязко увеличаване на средствата, отделяни по Постановление 129 за спортна дейност в училищата, с възможност за допълнително заплащане на учителите по физическо възпитание, които издирват и развиват спортни таланти и тренират училищните отбори;
  • Дейността на студентските спортни клубове ще се финансира от висшите училища и пряко от МОН. Всяка година в бюджета на МОН ще се планира целева субсидия за финансиране на участието на първенците от студентските първенства в Националните шампионати на Република България.

IV. Кадрово укрепване на управлението на системата на физическото възпитание и спорта.

  • Даване на законова възможност за назначаване на треньори, извън щата на преподавателския състав, за подпомагане и развитие на спортната дейност в средните и висшите училища;
  • Утвърждаване на статут на треньора и статут на спортния мениджър, въвеждане на квалификационни нива и нормативни документи, гарантиращи социална сигурност в тези професии. Въвеждане на статут на доброволеца в спорта;
  • Рязко увеличаване на средствата за научни изследвания и научно осигуряване на подготовката и възстановяването на спортистите на основата на Национална програма за научно осигуряване на спорта;
  • Стриктен контрол по отношение на квалификацията и образователния ценз на кадрите, работещи в системата за физическо възпитание и спорт;
  • Въвеждане на финансови стимули за спортните клубове, които разкриват работни места за треньори с призната квалификация.

 

ПРОГРАМА ЗА СПОРТ